И аз за теб мисля

Интро

През последните две години почти всеки ден ходя по една и съща улица в съседния квартал. Красиво и спокойно място с много дървета и зеленина. Така се упражнявам, избистрям ума си и подхранвам душата си. Много пъти ми се искаше да седна да си почина и просто да остана за малко със себе си, но никъде нямаше място за сядане. По тревата във Флорида се разхождат мравки и други, не толкова приятелски настроени същества. Така че аз продължавах да ходя все по-бързо и по-бързо, докато вече не беше предизвикателство за мен и реших да започна да тичам. Но тичането усилва сърцебиенето ми, оставя ме без въздух, краката ми се изморяват и достигам етапа, когато не мога да направя нито крачка повече. Един ден, когато това се случи, спрях и се наведох да си поема въздух. Погледнах през рамото си наляво и там какво да видя - дървена маса с две пейки. Отстрани две люлки гледаха към тиха зелена полянка, заобиколена от красиви дървета. Ура! Най-после я направиха! Но след това, като погледнах отблизо, не повярвах на очите си. Дървените греди бяха потъмнели и напукани, по веригите на люлките имаше ръжда. Явно те отдавна са били там. Аз просто никога не бях ги забелязала. Сега всеки път, когато съм там, щастливо сядам на люлките, наслаждавам се на природата и си помечтавам. Толкова е спокойно!
Понякога, когато нямам време за разходка, просто намирам нещо друго, което ми стопля душата. Моята работа, приятен разговор с децата ми, с някой приятел или дори с непознат. Песен, книга или усмивка. Поглед към небето, към цвете или към кучето ми. Да чуя нечии преживелици...
Мога да продължа още и още, и още....
Щастието! То е навсякъде. Просто обърни глава, отвори очите си и го достигни.