Николай Костомаров
Николай Иванович Костомаров (1817–1885) е руски и украински историк, етнограф, писател и обществен деец, един от значимите изследователи на историята на Русия и Украйна през XIX век.
Роден е през 1817 г. във Воронежка губерния. Завършва Харковския университет, където проявява интерес към историята, фолклора и народната култура. В научната си работа поставя особен акцент върху ролята на народа в историческия процес, което го отличава от много историци на неговото време.
Костомаров е един от основателите на Кирило-Методиевското братство в Киев (1845–1847) – интелектуален кръг, който защитава идеи за славянско културно сближаване, християнски морал и политически и обществени реформи. Заради участието си в него е арестуван през 1847 г. и изпратен в изгнание.
След завръщането си продължава научната си дейност и се утвърждава като професор и автор на множество исторически изследвания. Сред най-известните му трудове са „Богдан Хмелницки“, „Руска история в жизнеописанията на нейните главни дейци“ и изследванията му върху историята на украинското казачество.
Костомаров умира през 1885 г. в Санкт Петербург. Той остава значима фигура в руската и украинската историография, особено с опита си да разглежда историята не само чрез действията на владетелите и държавата, а и чрез народните движения, културата, традициите и обществените отношения.